Онази вечер се състоя абсолвентският ми бал. Ще го запомня с много лоша храна, 30 минути прекарани над тоалетната чиния и един някой, който ме нарича лузър (тук не спорим). Иначе беше добре - видях се с хора, които няма да видя скоро и други, които не искам да виждам повече. Не знам защо, но и студентските си години прекарах в някакъв вид бягане. Така и не поисках да се сближа с повечето от колегите си, дали от снобизъм или присъщата ми мизантропия, но винаги ще уважавам малкото, с които съм пил бира или подавал фас.
Още две неща, които ще запомня от абсолвентския бал: Ангел, който ме научи на коктейла със зелен лимон, и с който говорихме на теми далеч по-важни от това дали
светската дива Нина Шундалийски ще се снима гола; Тоалетната в хотела, където се състоя бала - фотоклетките са слагани, както се вижда, от кадри на Техническия.

А техническия - ще го запомня с трудните първи две години, които ме накараха да го намразя и следващите две, които ме накараха да го заобичам (първото се случва на всеки, а последното твърде рядко). Ще го запомня с това, че анализът в математиката ми беше супер интересен, заедно с физиката (в частта ѝ относно механиката), с безценното програмиране на ниско ниво, Чакъров, който ти крещи, но накрая те научава на нещо, с учебниците на Момчев, Цанков (задължителен) и
Фердинандов, който с нестихващите препратки към митологията, философските аспекти и ненормално богат речник в "Основи на оптоелектрониката" ме накара да си скъсам ризата от яд, че вече не преподава (това в преносен, нали).
Ще запомня университета и с неуморимите ми опити да изкарам оценка по-висока от пет, но това си е мой проблем.