Николай Николов

13-те най-добри за годината

2011-12-27T21:41:00.002+02:00

Отново е време за класации, от които май никога не писва. Класацията е направена с условието, че все още не съм гледал Shame, Hugo, J. Edgar, Tinker Tailor Soldier Spy и Take Shelter. Подредбата е по азбучен ред.

Another Earth - просто различен и направен с доста хъс.
Carnage - може би все още ме държи от вчера, когато го изгледах, но определено беше доста забавен. Не очаквах подобно нещо от Полански.
Drive - Може би шедьовърът на годината. Страхотен!
Hodejegerne - Умен и добре изигран.
Margin Call - Не можах да се стърпя да добавя и него. Много реалистичен.
Midnight in Paris - Най-доброто от Уди Алън за последните няколко години.
The Inbetweeners - Най-смешната простотия на годината. Преди Horrible Bosses и много преди The Hangover II.
The Pefect Host - Изключително добра игра на Дейвид Хайд Пиърс.
The Tree Of Life - Другият шедьовър на годината. Получих, точно това, което очаквах.
The Trip - Стив Куган е изрод. Другата причина, поради която е тук е използването на Atmosphere.
We need to talk about Kevin - Реже глави с образа на сина психопат.
Островът - Заради нуждата от българска връзка. Факт е, че не се появи друго по-добро (все още не съм гледал Аве).

50/50 - Забавен и най-вече смислен и емоционален.

По отношение на музиката, тази година класирам на първо място El Camino и от второ до десето - Wasting Light.

Apocalypse Kit

2011-11-22T15:46:00.001+02:00

За всички, чиито иначе безсмислен живот тече в очакване на зомби апокалипсис (например мен), по време на който могат да се докажат като безпощадни защитници на човешката цивилизация.

И поздравления за добрата заигравка с nerd-ското във феновете на The Walking Dead.
Повече на gerbergear.com

Megaphone

2011-11-14T09:18:00.001+02:00

Много забавно и иронично към iPhone фриковете.

Megaphone from RACOON_STUDIO on Vimeo.

Another Earth

2011-11-06T10:00:00.000+02:00

Задължителен, макар и идеята да се размива с излизането на Меланхолия, но докато Трир винаги ме оставя с въпроса "Защо пак гледах филм на Трир, след като знам, че няма да ми хареса?", another earth си е красив, не прекалено тежък според мен.

The Black Keys - Lonely Boy (First Listen)

2011-10-28T21:22:00.000+03:00

Новият албум излиза на Никулден!

Твърд за Бойко

2011-10-25T21:56:00.000+03:00

Песента по-долу най-точно описва изборите онзи ден преминали под крилото на ГЕРБ.

TKZS - Cock 'n Roll by TKZS

бъдеще изпълнено със перспективи
настоящo поведение лишено от мотиви
празно съществуване лишено от цели
липса на авторитети и поведенчески модели

твърд алкохол и никакви мезета
подове покрити с празни шишета
фасове разсипани около пепелници
леки момичета с разголени цици

найлонови пликове и презервативи
мръсно бельо и космясали сливи
изгубени нощи забравени дни
никакъв смисъл и празни очи

празни стомаси и празни джобове
дробове препълнени с лайняни отрови
изпразнени курове, изпразнени чаши
излята помия, забъркани каши

Протест против добива на шистов газ

2011-10-09T12:19:00.000+03:00

Почти пълно медийно затъмнение при отразяването на протеста. Протестът беше споменат в късната новинарска емисия на Битиви, появи се в няколко сайта, включително в Дневник, където обаче новината не бе публикувана на главната страница.

Watch live streaming video from iapressclub at livestream.com

The Trip

2011-10-04T08:19:00.001+03:00

Стив Куган прави обиколка на най-добрите ресторанти в Англия, като за компания кани най-добрия си приятел Роб Брайдън, защото е последният в списъка му. Дългометражна версия на сериала, излъчен преди година. Много, много смешен, особено при сцените с Майкъл Кейн.

Трудовашката чешма

2011-09-17T18:26:00.000+03:00

Чешмата е обновена и като че ли заради сложените найлонови торбички в двата края на отбивката има по-малко отпадъци хвърлени по земята.
Преди малко повече от месец срещнах човека, който направи ремонта и тогава ме попита дали има изобщо смисъл да се занимава с поправката, а аз му казах, че единственият начин за борба с лумпените е упоритост - когато счупят нещо, идваш и го оправяш. Тогава той ми цитира Толкин (нещо от рода на, но много по-поетично): Накрая упоритите ще възтържествуват.

Red State

2011-09-05T11:37:00.000+03:00

Кевин Смит си възвърна нивото от Догма, независимо какво казват критиците. А за Джон Гудман няма нужда да се изказвам.

Другата година съм пак там!

2011-09-01T19:09:00.001+03:00

И никой да не е посмял да ме следва!!

Via Pontica

Загърнатото в карираната кърпа е тесто от квас, което втасва.

Hesher

2011-09-01T19:04:00.000+03:00

Джоузеф Гордън-Левит се утвърждава. И поредна дебилна роля на Натали Портман.

Кени

2011-08-03T23:50:00.002+03:00

Поздрав за двойника на Кени Роджърс, когото често срещам в 204.

The Perfect Host

2011-07-23T16:30:00.001+03:00

Обожавам Дейвид Хайд Пиърс още от любимия ми Фрейзър, а от днес още повече. Страхотна игра и не един и два обрата. Клейн Крофорд също е доста добър.
Заслужава си.

София - Крапец

2011-07-22T19:47:00.000+03:00

Търсим някого с кола, с когото да разделим бензина от София до Крапец или поне до Шабла. Аз съм с още един човек.

Switchblade Smile

2011-07-20T18:57:00.000+03:00

Kasabian пак ме изненадаха, поднасяйки нещо свежо. Остават в топ 4 на любимите ми банди :)

Екшън Мен

2011-07-20T08:05:00.002+03:00

Спайк Джоунзи направи първия си летен блокбастър :)

The Beastie Boys Don't Play No Game That I Can't Win ft. Santigold from Beastie Boys

Secuestrados

2011-07-19T09:10:00.000+03:00

Заслужава си най-малкото заради играта на дъщерята. Супер истерична и достоверна роля.

Гледах и Tetsuo the iron man. Лелее, лелеее, ебати филма.

Mellow

2011-07-10T12:58:00.000+03:00

На Шишман си беше панаир, но като цяло беше интересно. В Борисовата най-готини бяха Red Snapper и мисля, че така мислят всички. Харесаха ги дори хора, които принципно не слушат такава музика. Из клубовете беше мега тъпо. Минахме през Mixtape 5, където петицата е за минтуите които прекарахме вътре. Отправихме се към Twins, а там чакахме Ruxpin, чакахме го и точно взехме да си тръгваме и той излезе на пулта, а ние от заведението. Преместихме се в Element и там все пак дочакахме Port Royal. За 15 минути дойдоха малко в повече на всички ни и си тръгнахме. Dark Sky!! Dark Sky!!! Те ми оправиха вечерта - класически рейв и есид хаус, само какъвто може да се очаква от англичани. Общо взето според мен те бяха най-доброто за вечерта. Концепцията за Reactables пък изобщо не ми беше нова, и Carl Lopez го наблюдавах точно за три минути преди да си тръгнем...
Като цяло - ок, само че предпочитам жива музика.

WDYL.com

2011-06-28T20:23:00.001+03:00

Новата търсачка на google разбива. Върна ми куп полезни неща от рода на:
Find fuck nearby
Explore fuck in 3d
Plan your fuck events (!)
Translate ‘fuck ’ into 57 languages
Call someone about fuck
Start a fuck discussion group
Alert me about fuck
Buy all kinds of fuck stuff

Супер е, нямам думи. Fuck you very much!
Май ще се случи същото като с wave куп други джунджурии на гугъл. Иначе идеяте е ок.
Казвам го като фен на гугъл без хейт.

Причини да се върна в Разлог другата година

2011-06-26T21:05:00.001+03:00

- Защото ми харесва идеята - предпочитам да почивам на планина, отколкото на море лятото, а ентусиазмът около фестивала е зареждащ.
- Заради Разлог - приятно, евтино, спокойно и без типичните за провиницята анцузи.
- Заради следната история, случила се на един познат вчера в Банско: "Търсим кръчма с шкембе и спираме един дядка на центъра, а той сочи една улица и казва:
- Виждате ли онази кола, дето блести на слънцето?
- Да.
- Е подминавате нея и втората и третата пресечка.
- Да...?
- Абе стигате до края на улицата, където има една слива.
- Да...?
- Е под сливата има един човек. Него че питате за кръчма с шкембе чорба!
- Заради шкембето в хотел Думанов.
- Защото вярвам, че малките организационни проблеми ще бъдат преодоляни (например, липсата на табели вътре във фестивалната зона, ръчното чекиране на билетите, въпреки баркод четците, нередовните автобуси от Разлог и Банско)
- Защото ще има хубава музика и хора с изградена фестивална култура.
- Защото е твърде възможно отново да се изненадам приятно - дойдох заради Джей Кей, но Hurts, на които не се надявах направиха ебаси добрия сет.
- Защото се надявам следващият фестивал да трае 4 дни (така може да се провали един ден, но не и целия фест).
- Защото тогава ще липсва прахоляка от ремонтиращ се път.
- Защото смятам, че всеки заслужава втори шанс.

Sound Of Noise

2011-06-21T09:10:00.001+03:00

Преди около година писах за шестимата музиканти, а този филм е нещо като дългометражна версия на късометражния филм.
Краят напомня много на Боен Клуб с анархията и изгледът към мигащия град.
Много добър!
Favourite quote: I hate Haydn.

Win Win

2011-06-05T18:21:00.000+03:00

Оп, Оп, long time no see. Малко позанемарих блога, но това е за добро.
Създадох нов блог - Grab a piece, където пиша за това, което ям всеки ден, без значение дали е джънк, на ресторант или сготвено вкъщи. Дано не се уморя да го обновявам. С времето според мен ще стане стабилен блог и идеята ще се изчисти.
Преди малко гледах Win Win с Пол Джамати - започва като поредния mid-life crisis инди филм, но се оказа хубава семейна комедия без претенция за оригиналничене (това последното и преди съм го казвал за инди филмите).

Justice - Civilization

2011-05-02T22:51:00.002+03:00

Знам, че излезе преди месец и че от известно време се върти из рекламни клипчета, но чак сега се сетих да го чуя (да, знам, не говори добре за мен, но с музиката обикновено съм с една крачка назад). Иначе чакам новия албум на Justice още откакто излезе първият им, а Civilization задава големи надежди.
Justice - Civilization by WATM Magazine

Supa Bar - Пловдив

2011-04-28T08:54:00.000+03:00

И в Пловидв вече са на вълна супа. От една седмица работи Supa Bar. Намира се на Виктор Юго срещу Лъки Синема. Пробвах Баварската супа за бира (май така се казваше) със зеленчуци, пилешко и гъби и беше доста приятна. Предлагат и шкембе, което несъмнено е плюс.

Make Some Noise

2011-04-26T22:09:00.000+03:00

Новият клип на Beastie Boys!!! Starring 4 от любимците ми: Сет Роуджън, Тед Дансън, Стив Бушеми и Джейсън Шуортсман. Илайджа Ууд е в най добрата си роля хаха.

Козунак

2011-04-25T15:13:00.001+03:00

Беше първият ми козунак, а рецептата я взех от една дебела червена книга наречена "Домашна Кухня" - нещо като българската социалистическа Gastronomique. Няма да описвам рецептата, защото има хиляди подобни из Гугъл. Козунакът втасва два пъти - веднъж след омесването и веднъж след оформянето му на възел. Цветът е леко по-тъмен от колкото трябва, но следващият път ще се опитам да докарам по-здравословен вид.

Дупница

2011-04-22T22:46:00.000+03:00

През седмицата бях в Дупница. Имат много хубав парк, който все още се ремонтира, но зеленината и чистотата те карат да забравиш с какви помисли и пари е построен. Имат и най-хубавата велоалея в България (вляво на снимката, отделена с мантинела от шосето).

Вратите на тоалетната на ресторанта в хотела, където бях отседнал се отвараха с карти. Същото важеше дори за инвалидите. Това явно се превръща в новите 20-стотинки-за-половин-салфетка.

Иначе, градът е като всеки друг малък български град с много емиграция и бедност. Но пък си имат Рила и страхотна гледка към нея планина.

Вършец

2011-04-22T22:37:00.001+03:00

Не бях стъпвал там от повече от 15 години. Кефи ме девизът на града - Град на здравето. Къщата се намира на главната улица и съм сигурен, че е била страхотна преди да я изоставят. Била на "някакви софиянци". (Мерси на Ира за снимката)

Хотелът напомня за евентуална бъдеща бетонизация на градчето, но отвътре не беше лошо - поне в частта си с басейна и сауната. Иначе препоръчвам много повече да си наемете някаква къща от многобройните в района давани под наем. Ние бяхме в къща Нели.

Табелата е от Клисурския манастир или по-скоро няколко метра зад него - кътче без излишната за Цветница суета, защото вярващите поклонници в анцузи не се навъртаха там много-много.

Провал = Fail

2011-04-18T22:17:00.002+03:00

Провал = Fail

Провал = Fail

Провал = Fail

Провал = Fail

Провал = Fail

Провал = Fail

И малко позитивизъм:
Успех = Winning

Успех = Winning

Успех = Winning

Извод:
Бойко Борисов = Чарли Шийн - "...If you haven't noticed, I'm winning Television right now. My Plan is to be the first person to have made an appearance on every television network"

Проблемът на телепортацията

2011-04-15T07:26:00.000+03:00

Току що си припомних едно старо изказване на Шелдън относно проблема на телепортацията. Според него причината за проблема е, че трябва да разрушиш нещо и да го създадеш наново, но как би създал реплика на нещо, ако оригиналът вече не съществува. Аз мисля, че едно добро устройство за телепортация първо би направило копието и след това би разрушило оригинала. Но истинският проблем според мен се крие в копирането на съзнанието. Ако телепортацията е пресъздаване на едно квантово състояние на дадено физическо разстояние от оригинала, тогава бихме срещнали класическия проблем с консистентността - докато се събере информация за квантовото състояние на дадена частица от моя мозък и след това се създаде някъде другаде, това състояние вече ще бъде променено (каквото е естеството на принципа на неопределеността) в оригинала и така не само, че ще бъда телепортиран със стара памет, но има голяма възможност тя да е напълно неконсистентна, т.е. объркана и безсмислена.
Например, ако докато ме телепортират аз събирам поредица от числа (като 1+2+3+4+..+N), и при създаването на снимката на квантовото състояние в което се намирам, преди момента на създаването ми отсреща съм стигнал до 111, то когато разрушат оригинала ми, аз вече ще съм на 113, но моето копие ще бъде създадено в състояние 111 - изпускат се цели две числа. И не само това - напълно възможно е заради принципа на неопределеността копието ми да сбърка събирането с изваждане и недай си боже с деление или умножение. Ако нашите спомени и чувства се объркваха така, нямаше хич да е добре. Представи си точно преди създаването на копието си да те споходи ебати яката идея, а след телепортацията даже да нямаш идея за идеята.
Дори ако телепортаторът не създаваше моментна снимка на квантовото ми състояние, а го прехвърляше онлайн по някакъв начин, то докато се прехвърли целия поток от мисли, той пак би се объркал тотално, защото природата на потока от мисли е, че той обикновено не спира, а само скача от тема на тема (изключение правят (д)еволюционно развитите мозъци на някои охранители на нощни клубове и голяма част от техните посетителки). Така се хвърляме в процес, чиито край е в безкрайността. Това означава, че телепортаторът трябва да прекъсне някъде този процес, а стане ли това се връщаме на проблема с консистентноста.
Такива мисли ме спохождат напоследък.

The Sunset Limited

2011-04-10T11:06:00.000+03:00

През цялото време Белият се опитва да се измъкне, да излезе от апартамента, а Черният го спира, опитвайки се да му вдъхне надежда, светлина, която в края започва да угасва. Може би за да изгрее пак.

Ех ако можех аз да съм чичо, а чичо ти да си дете

2011-04-05T08:32:00.002+03:00

Рядко пиша за неща, с които се занимавам в работата си, но този смешен комикс от Gizmodo ме зарадва много. Има някаква стряскаща истина в последното квадратче, но обикновено истината е стряскаща, когато идва от Майкрософт.

Blue Songs

2011-03-20T16:44:00.003+02:00

Като съм почнал с продължения... Чак сега разбрах за новия албум на Hercules and Love Affair. Чудно! Чудничко! Чакам го от две години, т.е. откакто ми писна да слушам първия албум след стотици "превъртания". Клипът на My House разбива заради видео качеството (с белези от презапис), смешните дрехи и ненормалните кратки реклами от американски кабеларки. Веднага пускам албума.

[REC] 2

2011-03-20T15:22:00.004+02:00

Дълго време избягвах продължението на Rec, защото бях подведен от отрицателните мнения в интернет и не исках да се разочаровам - първият филм веднага влезе в класацията на любимите ми хоръри (наред с Haute Tension, The Descent, Dawn of the dead, Dog Soldiers, Braindead, El Dia de la Bestia), като основното му качество беше, че успя наистина да ме уплаши. Добре, че все пак се осмелих да си пусна и втората част. Според мен тя е по-добра във всички аспекти и си личи, че режисьорите са се постарали да направят историята консистентна, така че дори малки детайли от първия филм намират логично обяснение във втория.

Favourite moment: Бойната сцена, която наблюдаваме, гледайки сенките - само малка част от цялото оригиналничене с различни камери и гледни точки.

Фестивали

2011-03-17T08:28:00.003+02:00

Тази година да чудиш на койо български фестивал да отидеш. Първо Slipknot, послед Jamiroquai и накрая се оказва, че една от групите с които съм и зрастнал също ще идва, ама за Spirit of Burgas. Чудя се дали да ходя на Exit или все пак да почакам Portishead да кацнат и тук.

Slipknot на Sonisphere

2011-03-10T11:36:00.002+02:00

Една от двете метъл банди, които редовно си пускам вкъщи идва (другата, разбира се, е Tool). Да ни е честито. Тъпото е, че останалите изпълнители са пълни калъфи.

Асансьори

2011-02-27T20:38:00.003+02:00

Този Шиндлер не е онзи Шиндлер, но е приятно да видя табели по асансьори на стари сгради и то със стария правопис. В случая това е на Кракра. А нови съоръжения (и асансьори и ескалатори) на същата фирма можете да видите в някоя офис сграда или мол.

Таблети ала Метро

2011-02-27T20:31:00.002+02:00

Таблети с операционна система Androit за 149 лева в Метро.

Защо черният лебед трябва да спечели оскар

2011-02-17T11:02:00.001+02:00

Въпреки, че харесвам почти всички филми на Аронофски (с изключение на Реквием за една мечта, който не съм гледал) – дори ПИ – Черният лебед не ме грабна ама хич. Ето няколко от причините.

Everything is a remix

2011-02-10T18:09:00.002+02:00

Everything is a Remix е поредица от четири части, която разисква проблема за оригинала и копието по атрактивен начин и с убедителни доказателства. Засега втората част повече ми хареса, може би заради факта, че обичам Междузвездни Войни много повече от Лед Цепелин, но и двете показват доста слабо известни, но много интересни факти за процеса на създаване и при Джордж Лукас и при Джон Пол Джоунс и компания.

Зеле

2011-02-10T17:47:00.004+02:00

След като пак съм на антибиотици (не заради свинския грип, а заради "тежката анамнеза от белодробни инфекции" според лекаря), значи идва и вълната зеленчукови бомби, които трябва да си готвя. Сега съм на вълна зеле.
Вдъхновен от вечни френски хитове, реших да си сготвя зелева чорба и кимчи. Кимчито ще го почна утре, защото трябва една седмица за да ферментира, но зелевата чорба стана супер.

Countdown to the Meltdown

2011-02-01T08:17:00.004+02:00

Снощи разбрах, че немският майспейс на Atari Teenage Riot ще бъде затворен по някаква причина. Междувременно от Apple се направиха на интересни, като забраниха приложението на ATR, което генерира "riot sounds". Явно се опасяват, че може да стане нещо подобно на Мейдей 99.
Аз установих, че звучат особено актуално с текущите протести в Египет. Много адекватен коментар на Иво Инджев по въпроса. Не чета Труд и 24 Часа, нито Стандарт (в последно време заебавам и Дневник в полза на Пари. Най-ценното в Дневник напоследък за коментарите на Любослава Русева), но от това което видях направо ми стана неудобно.
Затова, активирайте се!

Маркес + други

2011-01-26T10:28:00.002+02:00

Маркес се завръща на български и то легално. Така, че на Славейков да го духат.

По-долу стои една бележка, която май махнаха наскоро, но всеки път се смеех като минавах през един от офисите на ДСК.

Hobo with a shotgun

2011-01-15T19:22:00.001+02:00

Трейлърът обещава много, ама много кръв, ужас и психопатия благодарение на любимия ми Рутгер Хауер.

Quote of the day

2011-01-14T22:58:00.001+02:00

“bjork is culture, gaga is agriculture” – MigAlf00 в youtube.

Virgen y Furiosa

2011-01-11T17:59:00.001+02:00

11те най-добри за годината

2010-12-29T18:51:00.001+02:00

Без да давам заявка за традиция, тази година също обявявам най-добрите филми за годината според моя милост. И отново с условността, че все още не съм изгледал 127 Hours, True Grit, Somewhere и Stone. 11 са, защото от крайния списък не можах да реша, кой един да махна.

И така, по азбучен ред следват:

Boondock Saints II: All Saints Day – доста добро продължение на един от най-любимите ми филми изобщо

Buried - В класацията е заради оригиналната идея, кинематографията и играта на Раян Рейнолдс.

El Secreto de Sus Ojos – Макар да излезе миналата година, аз го гледах едва март месец тази (А и в повечето кина излезе тази година). Моят личен фаворит.

Еnter the void – Аспар Ное пак ни пръсна мозъка.

Green zone – Всичко комбиниращо Грийнграс и Деймън заслужава да е тук.

Inception – Не бях чааак толкова възхитен от “оригиналната” идея на филма, но все пак не мога да отрека качествата му.

Kick-Ass – Заради малкото момиче с касапски наклонности и репликата ѝ Show is over, motherfuckers!

Machete – С пъти по-добър от другия подобен The Expendables. Колко е култов показва фактът, че уолпейпърът ми е със сцена от филма.

Мr. Nobody – Стилен, много стилен.

The Social Network – Саундтракът на Трент Резнър е умопомрачителен.

Wall Street: Money Never Sleeps – Добър, колкото предишния но достойнството му според мен е в две неща: играта на Майкъл Дъглас и идеята за новите балони.

The Square

2010-12-04T23:16:00.001+02:00

Сюжетът следва доста типична черна история, но отдавайки почит на жанра се получава рядко качествен трилър. Плюс много добра игра (особено Дейвид Робъртс) и включване на trailer park trash мотиви. Режисьорът пък е автор на популярния кратък Паяк. Препоръчвам! Горещо!

А сега си пускам Палмето, че не съм го гледал отдавна.

Не се стърпях

2010-12-04T21:12:00.001+02:00

Един от петте гении на музиката според мен.

Няма такова парче

2010-12-01T23:54:00.000+02:00

Колкото и да е странно, кампанията е позитивна и най-вече весела. Между другото трябва да се измисли нещо за които и да е парчета които се въртят по 20 пъти на ден по различните радиа (звуковият тероризъм струи от радиото на магазин Дар до нас, от телефони, от Т-Маркет, от таксита, от колеги, които слушат радио и много други)

Београд + Ремикс

2010-11-17T10:06:00.003+02:00

Новият ремикс на колосалния неостаряващ хит на Jay Z, направен от вездесъщия Master H.

Бях в Белград. Видях по-интересното...по интересните снимки може да кача по-късно. Ходих в ГРАД, което е нещо като тяхната Червена къща (макар че по поречието на Сава има друг клуб Червената къща или Red House), където си говорих с Деян Убовиц и още двама агенти за нашата Червена Къща, за София, за Белград и изобщо за нещата от живота. По-късно вечерта имаше олд скул хип хоп парти с много тинейджъри.
От понеделлник има изложба на Искра Благоева.

Деян ми препоръча 51ви Октобарски Салон, където имаше около 20тина инсталации на различни артисти. По-голямата част не ми беше интересна или по-скоро я намирах за прекалено претенциозна, но пет неща ми направиха впечатление:
- Сградата - Салонът се намира в старата Военна Академия, точно зад останките на бомбандирараното Министерство на Отбраната (самата Академия също е пострадала и вътре те посреща купчина пръст, слизаща по едното стълбище). През цялото време си мислех, че съм във филм на Линч.
- Зоран Насковски и неговият Death in Dallas. Оказва се, че някакъв идиот на име Йозо Карамaтич, написал песен веднага след убийството на Кенеди и я изпълнил на Гусла (той на такова си свири човекът). Текстът е умопомрачителен, музиката няма нищо общо с музиката, а кадрите с Кенеди се оказаха от редките.
- Харун Фароцки - автентични документални кадри от един от по-удобните концлагери, снимани от евреин там.
- Carl Michael von Hausswolff/Thomas Nordanstand и Hashima, Japan, което е призрачен град изоставен не заради пожар в ядрена централа, а защото корпорация Мицубиши решила, че всичките находища на въглища там са изчерпани. Страховито и задължително за гледане.
- Steve McQueen и Once Upon a Time - Заради кадрите от капсулата на Вояджър.

МЖД (Мъж, Жена, Доктор)

2010-10-31T18:14:00.003+02:00

♂ Цели пет дни?? Пет?!

☤ Ахъм, може да заболи.

♀ Дръж се.

♂ Държа се, ох.

☤ Така, сложих локалната анестезия. Трябва да изчакаме минутка да подейства напълно.

♂ Добре, а каква е вероятността за инфекция.

☤ Много малка, поне аз не съм имал такъв случай.

♂ Е, сигурно блъскаш всички с антибиотици...

☤ Е, много ясно.

♀ Няма да пиеш една седмица.

♂ Повече ме притеснява, че няма да чукам една седмица.

♀ Но пък завинаги забравяме за презервативи и хапчета.

♂ И странните погледи в магазина, когато купувам Дюрекс. Когато купувам от аптека, всичко е ок. В аптека могат да те гледат странно ако купуваш кортикостероиди и питаш колко вредят на надбъбречната жлеза, но никога не го правят, когато купуваш вибриращ пръстен например.

♀ Защо, как гледат в магазина? Или когато купуваш кортикостероиди? Кога си бил на кортикостероиди изобщо?

♂ Отдавна, идеята ми е, че по-младите касиерки ме изглеждат, сякаш ми казват "Ах, още един палавник", а при по-старите погледите варират от "Някои хора правят секс", през "Не ме изкефи", до "Хората харчат пари за глупости".

♀ Това за пръстените, нали?

♂ Да, но нещата са сходни с презервативите.

♀ И всичко това те кара да избягваш да купуваш такива неща от магазините.

♂ Или те кара да си направиш вазектомия.

☤ Разрязвам. Хм, чак сега забелязах, че левият е по-голям.

♂ Щото съм левичар. Внимавай, да не ми направиш втори берит мила...

♀ Спокойно, докторът прави разлика между кур и топка с извинение.

☤ Баща ми беше мохел. Веднъж получил внезапен тремор и порязал новороденото по скротума. За щастие, запазил самообладание и почнал да плюе и смуче, както повелява Мецица.

♂ Да, добре, та имах предвид, че в обикновените магазини (още по-малко кварталните) не трябва да се продават неща като презервативи и разни вибриращи пръстени. Просто не им е мястото там. Дори и за спешни случаи. Плюс това, кой определя да се продават пръстени, но не и вибратори или лубриканти например? Какво, не са прилични ли? По същата логика и тоалетната хартия не е прилична. При това, срането, поне според мен си е далеч по-интимна дейност. Да не говорим за тампоните!

♀ Да, но децата не се самозадоволяват или поне не правят секс.

♂ Да, но пък могат да гледат как сто милиона идиота следват друг идиот, обгърнати от мастодонтски кондом в рекламната пауза! Или някой пък им забранява да гледат порно по сателита? Кой решава, че децата могат да ходят на разходки из борисовата отвъд езерото с лилиите, любувайки се на огромен социалистически КУР без смисъл, но не могат да подминат без интерес някакви розови играчки за възрастни?

♀ Профанизираш.

☤ Прав е.

♂ Много ясно, че съм прав! Мъжът с вазектомия винаги е прав!

♀ Абе, то важното е да е и корав, щото иначе не те виждам anywhere near my pussy, баце!

♂ Грррр!

☤ Полекаа, ти си тук за да го успокояваш а не да го кастрираш.

♂ Ето, сега трябва специално да слезеш до центъра за да си вземеш вибратор, защото в шибания квартален магазин не се продават каквито и да е подобни неща, освен шпек салам, а аз в следващите пет, повтарям пет, цифром - 5! съм инвалид първа степен. И всичко това, заради разни табута, наложени от маркетинг компаниите, които се опитват да ни втълпят фалшив морал, чрез който да си пробутат по-вървежните стоки като спрей за задържане. ХОП! Ето още храна за размисъл - защо всички разрешени за купуване в магазина сексуални стоки са за мъжка употреба? Вече изредих три такива, но нито една за женска употреба. Мъжките стоки са по-приемливи, повече се купуват или какво? Или изкуствено ни се втълпява, че проблемът при секса винаги е в мъжа. Надуваш кореми - ето ти презерватив. Свършваш бързо - на ти спрей. Не работиш на батерии - има си пръстен за тая работа.

♀ Ако беше така, отдавна щяха да се продават вибратори дори и във вестникарските будки.

♂ Но вибратор се купува веднъж (или поне по-рядко се сменя), докато презервативи си купувах всяка седмица. Няма да се дам на тия корпоративни, глобалистки гущери! Нищо чудно те да са измислили СПИН–а и статистиките за страдащите от преждевременна еякулация.

☤ Готово. Следващият пациент ще го работя с пълна упойка, чувствам се интелектуално изнасилен.

♂ А аз тестикулярно.

♀ Сега ще мрънкаш две седмици.

♂ Трябва да се гордееш, че се жертвах в името на световната свръхнаселеност или както там му се казва. Аз съм поредният пирон в ковчега на ядрените глави запратени към Индия и Китай!

♀ Не си ли гладен.

♂ Всъщност, да.

♀ Хайде, ставай, ще отскочим до центъра.

♂ Да не си си и помислила...!

So Independent Film Festival

2010-10-31T12:16:00.000+02:00

Чудя се кой от Вой, Пиано Блус, Пътешествието на Мартин Скорсезе или Пустинята на забраненото изкуство да видя на новия фестивал на независимото американско кино. Може да ги видя и всички пък. Що се отнася до Самоубийци: Любовна История, Сериозен човек и Стръкчета трева – тях вече съм ги гледал. Пожелавам успех на този фестивал, за да не се налага да тегля филмите предварително.

Току що станаха курабийките с канела, джинджифил и карамфил. Супер са. Обядът ми се състои от тези курабийки плюс кисело мляко. В магазина до нас – ДАР (предалага най-калпавото обслужване с най-намусените продавачки (една дори съм нарекъл Злобюл), подкрепено с голяма липса на качествени продукти – егати, дори тахан няма) са спрели да доставят био кисело мляко, не че е по-различно на вкус от Верея примерно. Явно старците в квартала не го купуват.

Уол Стрийт: Парите никога не спят е много хубав, но едва ли ще може да добие статуса, който предния имаше. Favourite quote: Green is the new bubble! Разбира се!

Същевременно открих Hurts, но едва ли ще ми станат любими.

Seven Nation Army Пиано

2010-10-13T10:05:00.001+03:00

Епично изпълнение, може би най-добрият аматьорски кавър на Уайт Страйпс, който може да се намери.

Благотворителен турнир по тъч ръгби

2010-10-07T20:42:00.003+03:00

Ще се състои тази неделя (10.10.10) от 11:00 до 15:00 в НСА, като ще има много бира, барбекю и джентълмени, които макар и за малко се изживяват като хулигани. Събитието се организира от Murphy's Misfits в подкрепа на неправителствената организация (създадена не без помощта на спортните министерства на Великобритания и България, иди ги разбери) Dreams and Teams, която се опитва да промени представата ни за децата с увреждания.

Gainsbourg

2010-10-02T18:15:00.000+03:00

Недостатъкът на филма е в това, че не разбирам персонажа, някак ми се губят мотивите му. Защо така изведнъж се пропива? Защо е отчужден? Защо се показва като антисемит? През цялото време филмът ме занимава и ми показва последствията от действията на Серж Гейнсбърг и обърквацията, в която се намира, но ако не бях запознат предварително с историята му (както и ако не ми подсказваха разни дребни факти от рода на: "...ама тя Бриджит Бардо всъщност записва с него първата версия на Je t'aime moi non plus") щях да се изгубя напълно в сюрреализма и търсенето на нещо извън стерилния и театрален декор. И наистина ми се иска Шарлот да се беше издържала в ролята на баща си докрай.

А междувременно се кефя на Саймън Кросби и политическо-некоректното интервю с него във Форбс. Също така искам да се махна, да ида в планината и да паса овце и козички, да правя сирене, мед и вино и да пиша любовни истории, а внуците да идват през лятото. Това разбира се ще го направя, но чак, когато имам внуци. И не, не работя по въпроса.

Чета Франи и Зуи. Прилича на шейсетарски ранен Елис.

Мисля да почна да пиша поезия. Защото изглежда всеки го може. Лесно е. Като да пишеш в Туитър и да съединяваш съобщенията в един текст. Fuck the metre.

Виждам как хора подаряват домовете си и прехраната си и ги дават на разни банки. Да, дават ги.

Никога, никога не взимай заем от банка. Живей ден за ден.

Гордън Геко е пич в периода си преди затвора. Скоро ще разбера какъв е след него, но нещо ме кара да си мисля, че е просто пич, лежал в затвор.

Въпрос

2010-09-21T23:23:00.001+03:00

Мюсюлманите в Мека в коя посока се обръщат, когато се молят?

The wait is almost over

2010-09-17T15:16:00.003+03:00

Такова е сегашното мото на Internet Explorer 9 beta. Готиното е, че са направили някакъв сайт, който е нещо като бенчмарк и прави конкуренцията на пух и прах.

Той идва

2010-09-04T13:22:00.003+03:00

Човекът, който седи в топ 10 за най-велики изпълнения в мойта класация идва. И то за да изпълни (надявам се) последните два албума, пълни само с кавъри, но първо преминали през главата на Хърбърт, където ги е смачкал, сдъвкал и изхвърил, за да напише нещо, което звучи съвсем различно и просто ново, с каквото според мен той винаги ще се асоциира.
Надявам се и Джошуа Редман да се довлече, а защо не и Маркъс Милър за трети път, защото предните го пропуснах.

Águas de Março

2010-08-23T09:11:00.000+03:00

8 незабравими момента повреме на и след спирита

2010-08-18T13:58:00.007+03:00

Карам хронологично:

Подгизналата ми тениска след Продиджи и погледите на всички около мен, докато крещя репликите на Максим и Кийт. 10 пъти по-велико от миналата година на Exit.
12 годишната вокалистка на Бичето, Пайнер суичърите на китаристите му и мократа ми гръд, крещейки "Мама ти дееба, ела ми тукааа". Рядка българска сатира.
Метъл версията на Sex in the Morning, която се получава, когато плуваш в морето и слушаш едновременно jack daniel's stage и main stage.
уикеда уикеда уикеда. Намерението ми да ги гледам след Unkle на Jack Daniel's stage беше съпроводено с отегчение заради проспекта да ги слушам за 12ти път на живо. На главната сцена обаче биха всички рекорди, включително за най-много раздадено бельо.
Деница бърка собствената си палатка с моята, след като е ходила полугола до тоалетна и ужасът някой да ме сръчка насред сън.
Mama's bad boys. пропуснах концертите на Серьожа и gorilla's soundsystem, за да се насладя изцяло на последния ден на jazz n blues сцената - триото на Цветан Недялков, Иван Лечев и Веселин Койчев, High time, които ми напомниха едновременно за Клептън и Маркъс Милър (и които прекъснах на половина за да ида да чуя Pizza) и великите алкохолици от Mama's bad boys, мъкнещи бутилка Jack навсякъде и свирещи китара с език и зад гръб. Запомняща се реплика: "Oh, baby let me sit on your lips. You know which lips I'm talking bout". Леджъндс! Ако перефразирам една любима песен: I believe old Burgas that's the meanest town I know.
Танците повреме на grandmaster flash, който не е променил репертоара си, омешването на неговата сцена с реге сцената и накрая Чарли и сър Русков, с думите "Между другото, Grandmaster Flash е Господ". Да, такъв е.
Понеделнк вечерта и вторник сутринта с теб.

Al dente

2010-08-12T12:41:00.002+03:00

Тъкмо щях да озаглавя статията "Най-добрата пица в София", когато забелязах, че някакъв никому неизвестен (и съвсем не комерсиално настроен) блогър е направил рубрика "Най-доброто". Но ако той е писал за най-добрата пица в България, аз ще се огранича само със София, ако не и с квартала, където живея.
И така, най-вкусната пица с тънък и домашно приготвен блат правят в ресторант Al Dente, който се намира в Хиподрума, пред бл. 11, точно срещу парка на Красно Село. Пастата им също е домашно пригтовена и равиолите, които опитах са много добри.
Плюс това, обстановката е приятна и масите са общо 7 или 8 включително тези отвън.

Песен на седмицата

2010-07-30T17:23:00.001+03:00

Сблъсък на титани :) песента е стара, но какво от това, нали.

Супа Bouillabaisse

2010-07-18T19:14:00.002+03:00

След като ме черпиха с бутилка Перно и вече я бях преполовил, реших да сготвя нещо с останалата част (е, не цялата), като знаех, че напитката върви основно с риба и подобни.
Та, натъкнах се на марсилската Bouillabaisse, макар че моята версия трудно може да се сравни с оригиналната, заради очевидната липса на ракообразни в съставките и използването на хек от Аржентина, а не на средиземноморска риба (морски дракон, морски таралеж, средиземноморски хек, кефал, платика и др.) За пръв път документирах и самия процес на готвене, който мисля, добре обяснява стъпките за постигане на крайната цел.

За бульона: магданоз, копър, черен пипер, сол, костите от рибата или черупките на мидите, скаридите и т.н.

За самата супа: копър, магданоз, пресен розмарин, лук, чесън, портокалови кори, шафран (сирийски, от арабите на Цар Симеон или Женския пазар) , обезкостената риба.

Добавяме прясно приготвено доматено пюре.

50-100 грама Перно

Яде се топла с домашно приготвени ръжени питки.

Същата вечер приготвих и останалия хек с манатарки (от пазара на Красно село), квасена сметана и пак Перно. Използвах британизирана (дано има такава дума) френска рецепта, като замених пъстървата. Стана много вкусно, но не го приготвих в прегледен вид, затова и не пускам снимки.

Общо взето съжалявам, че не приготвям нещата в класическия им вариант, но когато го правиш само за собствена консумация, леко трудничко става да се придържаш напълно към препоръките.

Six Drummers

2010-07-05T18:10:00.002+03:00

Напомня на великото Crash!.

Ондин

2010-06-26T11:08:00.003+03:00

Съвременен преразказ на Малката Русалка с елементи на разпадаща се Ирландия (или Европа, ако считаме метафорите за малко по-глобални). И Колин Фарел не спира да ме изненадва филм след филм, егати.
И Кори Тейлър е голям пич, не само защото нищо не се изговори за него, ами и защото наистина е такъв. Чакам Слипнот, before I forget them.

...

2010-06-07T10:04:00.003+03:00

Трудно ми е да коментирам действията на хора, които крадат начина си на обличане от хората, които мразят, мислят си, че наследяват идеологията на комплексиран бездарен художник (написал най-скучната книга за всички времена) и като мравки, влизат в бой само, когато наброяват в стотици пъти повече от опонентите си, просто, защото ги е страх и от сянката си. Наскоро гледах филмче за това как едни гъбички стопяват мозъка на мравките и израстват от главите им. Като гледам как тези хора крещят оригинални лозунги като "Анти-АнтиФ а" или се кръщават "НациоАнална солидарност" се замислям дали не поникват гъби и из техните мозъци.

Micmacs à tire-larigot

2010-06-05T15:05:00.004+03:00

Винаги съм твърдял, че Le fabuleux destin d'Amélie Poulain е най-скучният филм на Жан-Пиер Жьоне, като дори Alien:Resurrection се нарежда след него. С Micmacs обаче, Жьоне запазва мястото си сред любимите ми режисьори, като събира един куп странни персонажи, които са симпатични не толкова с уменията си, колкото с неуморимото упорство да останат аутсайдери. Страшно смешен и рядко оригинален! И Дани Бooн е пич!

А пък вчера се върнах към спомените, когато си играех с Лего и се замечтах.

Днес пък, обиколих пазара на Красно Село, уличките на Белите Брези и Хиподрума и установих, че само в месарницата на Деде Агач (Стрелбище) мелят телешка кайма на момента. Също така се оказа, че новият магазин за прясна риба на Дойран наистина предлага прясно изловена риба от Солун.

И забелязах, че срокът на годност на всички стоки, които си купувам напоследък изтича преди декември 2012. Кара ме да се замисля.

Swoon

2010-05-27T17:55:00.003+03:00

The Chems are back!

Ретроспекция

2010-05-15T16:58:00.002+03:00

Баща ми взе жигулата на дядо. Само на 90 000 км и като я докара от село събра махалата. Новият-стар cool статус.

Снимах със скапан апарат и отразената светлина от табелата свърши работата по изчистване на номера вместо мен.

Хаспел: Откриване

2010-05-12T23:01:00.006+03:00

Разни хора ме питаха как съм попаднал там, а аз отговарях винаги по един и същи начин: минавах и видях, че има ядене и пиене.
Оказа се, че асоциацията ми с думата хаспел (онова, дето вдига) е попаднала и в ефира на Хоризонт.
Та, като цяло беше интересно. особено огънят и монолога за блондинките. Накрая пуснах The Holy Mountain на прожектора и някои хора взеха, че се скандализираха. Не трябва да ми се дава шанс да пускам видео и музика.
Един дядка остави тази бележка.

Елея.
Огънят, който събра махалата.
xaspel.net

Луи Луи

2010-05-05T23:10:00.007+03:00

Тази вечер, вдъхновен от музиката на bastardolomey реших да си пусна z-rock вместо обичайниото jazz fm. Тъкмо хванах края на Z-Jungle и съответно загадката на деня, отправена чрез водещия Ники Тодоров от слушателка:
"Здравей, Ники.Моля те,дори и да не остане време за моята песен,искам само да разбера коя е всъщност тя :Д чувам я често по зрок, има много "ахааааа ааааа ахахаааа" (това не е смях).не знам как друго яче да я обясня,не знам текста..ако има някакъв начин да ми се помогне, ще бъда много благодарна "

Което ми напомня, че и аз eдна седмица се мъчех да се сетя коя е онази песен "Уайуай Ооу-Оу" от Дзън рекламата.

Microsoft Tag

2010-05-03T15:06:00.002+03:00

Вече подписът ми под всеки мейл е съпроводен с такъв 2-d баркод, който ако се сканира с програмата, поддържана от повечето мобилни системи добавя номера на телефона и адреса ми в контактите.

Много добър начин за събиране на лични данни от ФБР между другото :).

microsoft tag site

nikolay nikolov site

Spirit of Burgas

2010-04-27T13:40:00.002+03:00

Prodigy, ~~Gorillaz~~ (Gorillaz Sound System) и Серго!

Mellow

2010-04-13T19:42:00.007+03:00

Със сигурност ще ходя на Chilly Gonzales и The Handclap Band.
Другите хич не ме интересуват.

Лаборант - Кемене

2010-03-30T08:28:00.004+03:00

Велико парче, за което се сетих покрай работата ми за един медицински център.

Супа с цвекло

2010-03-14T13:57:00.004+02:00

Не съм сигурен дали тази супа може да се определи като класически борш, затова в заглавието сложих по-описателното име.
Реших да я приготвя, защото се запасих със стабилно количество цвекло в къщи, след като прекарах поредната пневмония и съответно пожълтях и се наложи няколко дни да карам на зеле, цвекло, моркови и домати (разбира се това не ми попречи да ходя на бритпоп или на разочароващите Kraak & Smaak - не за друго, ами очаквах по-разчупена музика от тях, а не само тупса тупса, но както и да е).
Та, запържваш половин глава нарязан кромид в зехтин или масло, добавяш два нарязани на търкалета моркова и малко сушена целина и оставаш да се задуши за минута две. Идва ред на нарязаното или настъргано цвекло - слагаш колкото искаш и сипваш вода, за да заври. Когато почне да ври, намаляш огъня и добавяш един домат, нарязан на ситно и настърган джинджифил, но не много (може и само джинджифил на прах). Чакаш 20тина минути, може и повече, зависи колко хрупкаво искаш да е цвеклото и добавяш сол, черен пипер и малко зеленчуков бульон (независимо дали е сух или истински зеленчуков бульон). След десет минути супата е готова. Гарнира се с копър или магданоз и заквасена сметана.
А току що си направих квас от ръж по рецептата на Слънце и Луна и след няколко дни ще видя дали си заслужава упражнението. Дотогава остава да пробвам дали се получава ръжен хляб от кисело мляко и сода, без добавки от пшенично брашно.

Насам-Натам

2010-03-13T10:48:00.007+02:00

Снимки от последните трипове тип "опознай родината за да обикнеш столицата", както каза Ники Ефтимов.

Message of the day в стола на общината в Самоков.

Рисунката (графитите?) е пред Агенцията по Заетостта в Пирдоп. Не знам кой я е рисувал, но ако не е някой четвъртокласник, то художникът със сигурност се нуждае от друга професия.
На връщане от da city, da style, демек Ямбо(ооо)л минах през част от подбалканския път и по-точно селата Паничерево и Асеновец. Главният път на първото беше от паваж, чиято осова линия бе направена от бял камък. Много яко. До Асеновец се намира язовир Жребчево - доста живописно място, което някога е било село.
По-сносни снимки от язовира има тук и тук.

Leaves Of Grass

2010-03-09T13:43:00.003+02:00

Задължителен не само за феновете на Еди Нортън.

В добавка ще кажа, че El Secreto de Sus Ojos се оказа просто перфектен.

Синапси

2010-03-03T23:43:00.003+02:00

Руми си е сложила Ум белия делфин като аватар, което ми напомни за Live и Dolphin's Cry, които имаха много успешен сингъл - Simple Creed в екип с Трики, който участва в шедьовъра Parabola на Tool. По-долу съм сложил друг шедьовър - Schism.

Boondock Saints II: All Saints Day

2010-02-21T10:27:00.005+02:00

Едно от най-добрите продължения правени някога. Надявам се да има и трета част, но само ако сценарият е добър колкото предните два.
Любима реплика: Ding-Dong, motherfucker, Diing-Dooong!

За блогинга...

2010-02-21T10:24:00.002+02:00

...и други депресиращи неща от живота.

Пернишки Правопис

2010-02-17T09:44:00.001+02:00

Отдавна се говори (или поне аз си говоря на себе си), че Перник е като Люлин – в различно измерение, където някои физически и човешки закони не важат или се променят според ситуацията, а връзката с нашия свят се осъществява я чрез тунел, я чрез черна дупка (в случая – много черни дупки по пътя София-Перник и обратно).

Цени + асансьори в Русе

2010-02-13T18:13:00.004+02:00

По някои магазини указват цената на витрината, а не на самата дреха....

Ъъъъъ...WTF?

Русе 2

2010-02-13T17:41:00.005+02:00

Значи, на улица Александровска Pulp Fiction се оказа доста добро място, макар и интериора да подхожда повече на бар с име Мери Попинз отколкото на филм ноар. Поръчах обикновена салата с белени домати и пиле тепаняки - и двете се оказаха много добри, така че определено препоръчвам това място.
В понеделник пробвах Мястото, което се пада на около стотина метра от Халите, но нито кухнята нито обстановката се оказаха добри. На всичкото отгоре се оказа, че германците, които предната вечер имаха среща с шефа на ТЕЦ Русе в Pulp Fiction, седяха на масата до мен и вече със сигурност ме мислеха за некадърен шпионин от НРС, който не крие, че си записва някакви неща в бележника. Същата вечер ходих и в Deep, което съвсем логично, съдейки по името се оказа една от русенските дупки в положителен смисъл.
Ресторант Панорама се оказа с претенциозно обслужване, но с добра кухня. Дунавската салата със скумрия затвърди мнението ми, че салатата с риба е доста добър заместител на туршия през зимата. Ребърцата в барбекю сос също бяха добри.
Другото място с хубава храна беше Странджата, макар принципно да не харесвам битовистки заведения с телевизори, излъчващи Планета и оркестри с йоника, цигулка и бездарна певица.
Съжалявам само, че не успях да мина през Терасата, а най-голямото разочарование се оказа снек-бар Приятели не за друго, ами защото не работеше. А беше основна цел в пътуването и се бях надъхал да си тръкна панталоните timberland по столовете.

Иначе, няма смисъл да пиша за Русе неща, които всички знаят. За пореден път от бачкане не успях да разгледам музеите.

И въпреки всичко, продължавам да твърдя, че няма по-добро от автоматични скорости. Съответно продължавам и да лелея за такива.

Русе

2010-02-09T23:05:00.002+02:00

Малко зимни картинки от Русе и околия.

Пътят от Плевен до Бяла почти не беше разчистен в неделя и средната скорост на повечето автомобили беше между 40 и 60 км/ч. Бяла – Русе беше ок, въпреки задрсътването от ТИР-ове, които бяха спрени заради затворения Дунав Мост.

Улиците на Русе и сега, когато спря да вали, са все още неразчистени в голямата си част.

Градът определено е красив дори и през зимата.

През 2008 минахме само за един бърз обяд в хепито, като пътувахме за концерта на Масив в Букурещ, а онзи ден в хотела ме посрещна Unfinished sympathy по VH1.

Още снимки и коментари на кръчми (основна забележителност на града след музеите и културните паметници) ще има в близките дни.

Хитлер се ядосва на Епъл

2010-02-01T12:39:00.004+02:00

Клипчето стана супер популярно само за няколко дни и вече е от онези тип вирус, от които се раждат стотици подобни.
Качвам го, защото точно показва, че iPad не е нищо повече от поредното ненужно нещо на Епъл, което обаче се предлага чрез много агресивен маркетинг и с присъщия за компанията корпоративен егоизъм (имам предвид затвореността на устройството). Общо взето, най-много ме издразниха обширните статии по-разни вестници, показващи чудните функции на големия iPhone.

Смолян

2010-01-30T12:18:00.002+02:00

Като природа Смолян няма равен. Иначе в самия град няма много за снимане. Освен може би огромните административнии сгради, които сякаш са строени от завистник на Чаушеску.

Тази църква се оказа втората по големина в България след Александър Невски. Дори и да не е така, грандоманията си остава. Долу: стоянка на таксита.Чудните мостове са супер през зимата и гледката убива, а и цяло чудо си беше, че оцелях в тоя сняг. По пътя за Пампорово и в самото Пампорово основна забележителност бяха висулките от скалите и стрехите на хотелите.

На Асенова крепост като чели най-много си заслужаваше гледката. И Асеновия надпис, който няма да публикувам.И накрая - Фиатът се оказа егати животното. Же-ле-зен! Направо си взимам обратно псувните, които изръсих, когато го карах градско първия път.

Кръчми в Смолян, които си заслужават: Венус (бившото Родопчанка) е лидерът в класацията, заради обслужването и храната, ама ако спаднат и цените, ще е перфектно; Родопски кът - изключително странна комбинация между битово заведение, пицария и бар, ама готвят хубаво.

Fantastic Mr. Fox

2010-01-23T11:39:00.003+02:00

Само Уес Андерсън би могъл да го направи.

Любима реплика: The Rat went bananas.

Монитори втора употреба

2010-01-22T10:50:00.003+02:00

CRT мониторите вече се ползват основно за саксии или кошчета.
Място: ТУ-София, 10ти блок.

Историята за човека, решил да почисти света

2010-01-10T15:31:00.003+02:00

Когато реших да се захвана с този репортаж и по-точно да интервюирам човека, решил да почисти света, трябваше да премина през десетина досадника, които се представяха за негови агенти, мениджъри и адвокати. Всъщност, те ме потърсиха още, когато започнах да разпитвам по форумите къде се намира той в момента. Разбира се, никой от тях не беше истински агент, мениджър или адвокат и както може би се досещате, всеки искаше солидна предварителна сума за информацията.
Сега, като седя пред него в къщата във Виена му казвам това, а той се усмихва на криво и отвръща:
- И пиявиците са живи твари. – И избухва в един смях, издаващ налудничавост, заради дългите години самота, но и толкова заразителен, че едва не падам от стола. Сцената го кара да се хили още повече.
- Помниш ли кога започна?
- Мисля, че 98-а или 99-а. Шляя се аз из квартал Иван Вазов, сега не знам как се казва...
- Също Иван Вазов.
- О, Чудесно! Та, по едно време гледам, че на един блок има нарисувана свастика, а този отсреща има един дебел слой кал по него. И почнах да чистя. Купих препарати от един магазин и на следващата вечер действах. Така се увлякох, че почистих и околоблоковото пространство. Препълних контейнерите за смет.
- Хората не те ли гледаха странно?
- Признавам, изпитвах срам в началото. Затова, действах само нощем. Обаче, не можех да се спра. След първата седмица осъзнах, че не съм се къпал изобщо и бях целият в шит. На втората седмица напуснах работа, а на третата действах в Габрово.
Ако смея да бъда честен, в началото се страхувах, че дългите години шляене по света са го направили необщителен, но опасенията се стопиха като летен сняг, когато застана един такъв белобрад (представете си Били Конъли от „Светците от Буундок”, дето бе признат от Нюзгард за най-добрия филм за последните 50 години), ухилен и постоянно размахващ ръце – нещо средно между куратор на музей и президент на Интерзоната. Казва, че дълго време върлувал „един смешен слух”, че всъщност не бил луд, а друсан с екстази, което бил взел преди години, но ефектът още действал. Достоверността на слуха се подсилвала от леко подскачащата походка, която има.
- В Габрово какво почисти? И изобщо, защо Габрово, ебахти?
- Ха-ха – аз едва се сдържам да не го последвам. – Ами, затворих очи, завъртях картата, дето бях сложил пред мен, а пръстът ми попадна на Габрово.Там издействах една обществена тоалетна. Мисля, че посетих още едно две места, но не помня вече. Между другото, там за пръв път действах на светло.
Хората се спирали и питали защо чисти, а той просто отговарял „Е, гледай колко е мръсно, мамка му!” и продължавал да действа. През цялото време го нарича действане. Не работа, не чистене, а най-обикновено действане. Като се замисля, това звучи като термин от жаргона на наемните убийци: „Издействах една мутра в челото за 60 бона.”
- След Габрово обиколих цяла България. Бях къде ли не. Веднъж едни цигани ме пребиха, защото тръгнах да действам сателитната чиния, а в същото време по някаква кабеларка давали песен с поздрав за тях. Но нищо - аз тиф от мърсотията съм хващал, пък едни цигани ще ме плашат!
- А защо не чистиш наред, а си избираш оттук-оттам?
- А, ами за да мога да се върна някой ден.
Последната му българска дестинация е била на борда на кораба Аспарух, плавайки по Средиземно море. След като го излъскал, слязъл на пристанището в Малта и се заел там да действа. И така се почнало със Западна Европа. Тъй като там концентрацията на фрустрирани селяни е далеч по-малка (сигурно е от въздуха), от време на време се намирали хора които му помагали. Просто ей така – минават покрай него и ако нямат друга работа в момента почват и те да топят четки в кофата. И забележете – дори не го подпитвали защо чисти или поне се е случвало по-рядко и от зимен сняг.
Първите 5-6 години спял по улиците и работел каквото може. Основно чистач на черно по разни заведения (припомням: тогава българите не присъстваха свободно на трудовия европейски пазар). С по-широката употреба на интернет, почват да се пръкват разни снимки на човек, стържещ дъвки от тротоар в Бруж, на други бил до колене в екскременти в селце до Ливърпул, а на трети висял от 25-ия етаж на някаква бизнес сграда в Малага, миейки прозорци и наливайки се с бира от двулитрова бутилка.
- По едно време, някъде 2010-2011 почнаха да идват хора при мен и да ми казват „Ей, ти си Чистача, дай един автограф!”
- Дразнеше ли те това?
- Не, изобщо, но дори сега не спира да ме изненадва.
- Знаеш ли, че клипчето с почистването на Райхстага е най-гледаното в YouTube за 2012 година.
- Да, разбира се. Кметът на Берлин ме среща на улицата във Ваймар, аз тогава бях понаучил немски, и ме пита: „Абе, що не дойдеш в Берлин?”, аз му викам „Аре! Чакай само да свърша тук.” Той ми казва „Нема проблем, копеле!”
- Казал ти е „Нема проблем, копеле!”?
- Та, отивам в Берлин и кметът ми вика „Какво ще чистиш?” и аз му отговарям „Абе, не е ли си Райхстага да се издейства...” И така получих разрешение да действам необезспокояван. Кметът попита дали искам помощ, а аз му казах, че ще започна сам, пък ще видим.
- И?
- И започнах сам и само след 15 минути, вече 50-тина човека действаха с мен, носейки си собствени препарати, четки и метли. Накрая на деня бяхме към 300 мисля. Това бе първото ми масово действане. Райхстагът светна! – Тук размахва ръце в кръг, ококорил очи.
- Пари не взе ли?
- Не, дори не се спомена. Всичко стана много спонтанно и беше изцяло за идеята. Кметът на Берлин беше голям образ. Последната новина за него, която чух е , че живее на село в Япония, играейки Го с внуците си.
- Но си могъл да печелиш страхотни пари.
- Да, след Берлин започнаха да идват разни агенти от Кока-Кола, Пепси, Проктър и Гембъл, дори от La Roche-Posay, които искаха да рекламирам новия им медицински сапун.
- Ти как ги отблъскваше?
- С търпение, как. И много Перно – и пак подема онзи заразяващ смях. Смеем се пет минути, като същевременно си казваме наздраве с Перно.
- А артистите дойдоха малко по-късно, нали?
- Да, бях вече в Сингапур и търках кръв от пода на един голям закрит пазар. Та, идва при мен някакъв дребен с очила и казва ама едно надуто такова „Добър ден. Аз съм Кевин Добровски от Лондон. Искате ли да ви направим изложба? Ще присъстват много влиятелни личности и най-вече – ще бъде изключително фамозно.” Е на тия, викам си, вече ще им взема паричките. И направиха едновременна изложба в Лондон, Виена и Хонк Конг. Всяка картина се състоеше от две снимки – едната на нещо мръсно, а другата на същото, ама вече издействано от мен. Нещо като „Преди и След” от телешопа по телевизията, нали се сещаш. Някакви луди хора, плащаха съответно луди пари за една картина. Стигна се до там, че един фотограф почна да цапа местата, които съм действал. Действам си аз, желязната кофа и препаратите около мен, търкам ли търкам, а този минава веднага след мен и или пръска със спрей или ръси сажди от една купа, която носеше. Викам си „Ебати идиота” – казвайки това се пляска по челото и се обляга назад.
- Разкажи за Интерзоната.
- Бях някъде в Йемен, когато започна Голямата Война за Африка. Тъкмо бях решил да хвана самолет за Кайро и затвориха границите. Стоях там през цялата година, като почти не действах. То, там в онзи прахоляк няма много за чистене. След войната успях най-после да ида до Египет, защото познавах някои контрабандисти. Спомням си, че докато действах една джамия, хората минаваха и пускаха някакви пари в мръсната кофа. След седмица в Кайро, заминах за Танжер, за да съм по-близо до Европа. Живеех при един приятел, който всъщност малко по-късно предложи новото име на Обединения Африкански Съюз да стане Интерзона. Чувал си го – Газали. Както знаем, взе го от Голия Обяд. Идеята дойде една вечер, когато се бяхме събрали у тях на кус-кус (с много алкохол) и негов познат си свали гащите, молейки ме да издействам червения му задник. Аз отказах, а домакинът извади книгата и зачете за червени задници.
Слабо известен факт е, че в момента Голият Обяд се преподава в трети клас в Интерзоната, а Европейското правителство тайно изгори и малкото останали копия на книгата веднага след Световната конференция от 2019, на която се учреди Интерзоната. В момента Чистачът е един от малкото цивилни, които свободно преминават границите. Дори сподели, че от ООН искали да го правят посланик на добра воля, но той отказал, защото така нямало да му остава време за действане. Интересното е, че е участвал в програма за активиране на обществената загриженост сред бедните прослойки на Интерзоната. Може би се сещате за известната снимка, на която се виждат десетки малки опърпани деца, носещи кофи, метли и четки, предвождани от един чичко с кльощави криви крака в къси панталони и лятно елече, нарамил дълга пръчка, от чиито край виси парцал.
По едно време захладява изведнъж и той се разтриса. Поглеждам през прозореца и той става от стола, за да затвори вратата на терасата.
- Тези летни снеговалежи зачестяват – казва угрижено, като сяда на стола със замислен поглед.
Чакам точно този момент за да задам въпросите, за които наистина съм тук.
- Вярваш, нали?
- Вече да. Когато започнах, мислех, че няма Бог. Знаех го. Как може да има Бог и да остави толкова много мърсотия? Кажи ми, как?
- Но, нещо те е променило?
- Паднах от петия етаж на една сграда, докато действах перваза на прозореца. Право върху тротоара долу. Бам! – Пляска с ръце една върху друга. – Мисля, че съм бил в безсъзнание едва няколко секунди. Събудих се на тротоара, а около мен са се сбрали помощниците и зяпачите. Нямаше ми нищо. Една драскотина! Представяш ли си – пети етаж, прозорец, Бам!, тротоар, жив и здрав. Ей тогава разбрах. Разбрах, че той всъщност действа чрез мен. Знам, че звуча като луд месия, но е така. Всеки от нас е изпратен с мисия. Изпратен със съобщение, което трябва да предаде. А начинът е чрез любов. Любовта е всесилна, това да го знаеш от мен. За съжаление веднага след инцидента се появиха разни култове към моята личност, първо в Перу, а после и в Мексико. Добре, че имам връзки, та пратих тайни агенти на Интерзоната да ги неутрализират.
- Извинявай за въпроса, но защо започна? Наистина.
Поглежда надолу и въздиша.
- Малко хора знаят, но реших, че всички трябва да са наясно. Затова давам и това интервю – пак въздиша. – Жена ми избяга с друг и взе двете деца. Имаха връзка около година, накрая ми кипна и си заминах. Май всъщност излиза, че аз съм избягал, а? Просто не можех да търпя мисълта, че тя е с друг. И сега май не мога. Тъжното е, че децата израстнаха без мен. За това най-много ме е яд. Преместих се в София, живях сам 6 месеца и по едно време реших, че светът има нужда от едно хубаво пролетно почистване. А то вече трае над 25 години. Сметнах, че не е необходимо да има толкова много мърсотия наоколо. Достатъчна е тази в душите ни.
- Звучи като в мелодрама.
- Така е, нали? Най-обикновена семейна история.
- Но са се получили доста необикновени последствия.
На следващия ден, когато се утвърждава фондация „Агенция по чистотата” (той е измислил името) за подпомагане на обмена на ученици между Европа и Интерзоната, негов добър приятел го кани да изнесе реч на сцената пред 500 човека, събрали се на площада в центъра на Виена.
Заставайки пред микрофона, погледът му се забива пред една жена на средна възраст в предната част на публиката. На чист български и казва „Качете се”, а очите му се пълнят със сълзи. Жената хваща едно 30-годишно момиче за ръка, а пред тях върви едро момче. Когато тримата се качват на сцената Чистачът се разтърсва от рев. Колената му омекват и едва успява да прегърне всички един по един. Виждам как синият ирис на очите му изведнъж се обгражда от плътно червено, а сълзите се стичат от неговите бузи по тези на жената, по тези на момчето, по тези на кльощавото рижо момиче, сливайки се в ручей, търсейки всички други сълзи на света, за да се слеят и с тях, дирейки брод надолу по улиците, по каналите, проправяйки вечен път на помирение, вливайки се в Дунав, избистряйки водата ѝ, омивайки бреговете ѝ, давайки радост.
В края на интервюто ми, го питам:
- Когато идеш Горе и застанеш пред Него, какво ще му кажеш?
Той се изправя, усмихва се, сякаш цяла вечер е чакал този въпрос, поглежда ме лукаво, вдига пръст към мен и като на стар приятел казва:
- Ах, ти копеле мръсно!

Girl I Love You

2009-12-31T18:09:00.005+02:00

Настават все по-добри дни за феновете на Massive Attack. След като лятото излезе EP с 4 парчета, които ще са в новия албум, в последните седмици излизат една по една още песни от Heligoland. Гледайки трак-листа, излиза, че Red Light и личният ми фаворит, пускан по концерти - All I Want няма да са в албума. Надявам се да бъдат поне пуснати като b-side.
Ако слушаш редовно популярното KEXP, можеш да чуеш доста от песните в албума, а самият той излиза февруари. Най-после.
Ето и линк към (порно) промо клипа на Paradise Circus.

10те най-добри на годината

2009-12-30T09:59:00.003+02:00

Класациите са малоумни, но винаги ни е интересно да ги четем. Реших да изредя най-любимите ми филми за тази година, подредени по азбучен ред, като отбелязвам, че все още не съм гледал A Serious Man, The Men Who Stare At Goats, The Informant, Up In The Air, Fantastic Mr. Fox, Шерлок Холмс и Ninja Assassin, които със сигурност биха изместили някои по-долу. Тези, за които съм писал, ги свързах с този блог, останалите са вързани към IMDB, като съм добавил по един малък коментар.

2012 - Емерих просто се е насрал със специалните ефекти.
Avatar - Може би най-голямата еднократна инвестиция в екология. Вместо да отидат при охранени продуцентски педофилчета, приходите можеха да бъдат вложени в спасяване на горички или поне в бутане на Слънчев Бряг. Но иначе, филмът определено е най-пищният визуален пир в историята.
Dead Snow - Присъства тук основно заради ролята на Jeppe Laursen.
District 9 - Напоследък, научната фантастика като че ли изживява ренесанс.
Home
In The Loop
Inglorious Basterds - Ако трябва да има номер едно тук, това ще е този филм.
Moon
Terminator Salvation - Сагата is back.
The Hangover - Най-смешната простотия на годината.
The Limits Of Control - Колкото и да е по Джим Джармушки, на мен ми хареса, особено Тилда Суинтън.
Valkyrie - От онези, които те задъхват.
Where The Wild Things Are - Просто чудесен.
Zombieland - Уди Харелсън е изрод. Ама изрод, нали разбираш.
The Box - Мисля, че съм от малкото, които харесват всички филми на Ричард Кели.
Източни Пиеси - без коментар. Просто не мога.

Останаха за гледане още няколко неамерикански филми, които не мога да измъкна отникъде.

Михаел Ханеке за парите

2009-12-21T23:37:00.000+02:00

Prodigy Medley by The Banana Sessions

2009-12-16T09:42:00.004+02:00

Banana Sessions се оказаха едни много забавни типове от Единбург.

Палачинки с портокалови кори

2009-12-11T14:33:00.000+02:00

Една рецепта от любимия на сестрата Vegan Yum Yum.

Нужно е да изсипеш чаша и половина соево мляко с ванилия, добавят се 2 чаши брашно, 1 чаена лъжичка бакпулвер, щипка сол, 1 чаена лъжичка захар, 2 чаени лъжички олио, които миксираш. След като сместа е готова, добавяш настъргана портокалова кора на вкус и аромат, миксираш и остава само да опечеш в тефлоновия тиган.

После мажеш с конфитюр от боровинки и си мислиш за втората партида.

Никулден + writer

2009-12-09T14:04:00.002+02:00

Пиша от новоинсталирания Live Writer, авейлабъл мисля, че само за Windows 7. Готиното е, че е интегрирано с проверката на правописа в Office 2007, а качването и редактирането на снимки става с пъти по-бързо.

Така, на Никулден готвих от 9:30 до 16:30, като за това време успях да направя две питки, няколко партиди американски курабийки, пържен маринован хек и скариди в Ню Орлийнс барбекю сос. Скаридите нямаше да се сбъднат така добре ако не беше Тим от САЩ, живял в Луизиана, който бе така добър да сподели рецептата с мен, след като така и не можах да забравя вкуса на неговите скариди въпреки отминалите години.

Them Crooked Vultures

2009-12-02T16:33:00.003+02:00

От две седмици слушам албума нонстоп. Май това е достатъчно похвално.

Технически Авангард

2009-12-01T09:44:00.008+02:00

И преди съм споменавал за ежемесечното магазинно издание на Техническия Университет, но сега ще се разпростря със снимков материал. В петък отивам до ТУ за да се уточня по разни въпроси относно дипломната и гледам, че във фоайето на ректората са направили изложба, посветена на вестника. Освен различни издания отпреди 30тина години, има и картини на студенти, предполагам учещи индустриален дизайн.
Извинявам се за изкривените снимки, но правех всичко в движение.
На първата снимка, освен един сериозен младеж, снимащ некадърно, се виждат и идеите на една девойка, очевидно повлияна от Стефан Кънчев. За съжаление, не мога да се сетя за името под стенда.